Два велики града - Атина и Рим.

Осем велики мъже - митични първооснователи (Тезей и Ромул), могъщи пълководци и държавници (Перикъл и Фабий Максим, Алкивиад и Кориолан), влиятелни оратори (Демостен и Цицерон). И мъдрият Плутарх, който изследва техните възходи и падения, за да завещае един неувяхващ наръчник на кандидатите за слава.

Красивият авантюрист Алкивиад притежавал рядката способност да улавя в мрежите си хората, "изменяйки се по-внезапно, отколкото се мени хамелеонът. С тази разлика, че хамелеонът, както се твърди, все пак е неспособен да се оцветява в бяло, а пък Алкивиад с еднаква лекота успявал да се настройва и да се приспособява и към доброто, и към лошото. В Спарта упражнявал тялото си, водел скромен кивот и гледал навъсено, в Йония бил изнежен, сладострастен и безгрижен, в Тракия - ненадминат пияница, в Тесалия - ненадминат ездач."

Кориолан, антиподът на Алкивиад, "си поставил за цел да надмине себе си по храброст. Стремял се постоянно към нови постижения, трупал подвиг след подвиг и плячка върху плячка. Обаче Корилоан "не знаел, че ако иска да се занимава с държавническа дейност и да общува с хората, би трябвало повече от всичко да избягва надменността, тази "спътница на самотата", както я нарича Платон, и да развие онази безропотност към злото, над която някои често се надсмиват. Винаги праволинеен и непреклонен, топ смятал, че победата и надмощието се постигат единствено и само с мъжество."

Защо и любимецът на тълпата Алкивиад, и мразеният от народа Кориолан умират от насилствена смърт? Защо Демостен и Цицерон също стават жертви на насилие, въпреки че владеят словото, най-мощното оръжие? Как се случва така, че Перикъл и Фабий Максим доживяват до преклонна възраст и успяват да принесат огромна полза на страните си?

Отговорите на тези и на много други въпроси се съдържат в "Успоредни животописи" на Плутарх - един от най-преиздаваните текстове на всички времена, "Библията на героите", по думите на Ралф Уолдо Емерсън.