Книгата на Людмила Миндова е посветена на славянските и югоизточноевропейските литератури от втората половина на XX в. до наши дни. Посочените литератури са изследвани през една ключова за тях през последните десетилетия проблематика – източноевропейския опит с историята на XX в.

Изследването включва анализи на произведения от много широк кръг автори от различни славянски и балкански литератури. Коментираните писатели са знакови имена на родните си литератури – Данило Киш, Ана Бландиана, Иржи Кратохвил, Драго Янчар, Исмаил Кадаре, Йордан Радичков, Блага Димитрова и др. Изследователката често открива точки на съпоставка между тяхното творчество, които не са били коментирани до момента, и така очертава интересни литературни сюжети за имплицитните диалози между литературите на Югоизточна Европа.

доц. д-р Ани Бурова

Познавам Людмила Миндова като учен от БАН (балканист и славист), преводач на художествена литература, писател и поет. Във всяка от областите на своята все по-израстваща реализация тя показва удивителна активност и очевидно между тях има постоянна, взаимно зареждаща връзка. А именно връзката между творчески, научно и екзистенциално важното за нея, което води към публикации с автентичен смисъл.

Книгата „Страдание и свобода. Паметта за тоталитаризма в литературите на Югоизточна Европа“ е плод на дългогодишните ѝ интереси и изследвания по тази проблематика. Текстовете са обединени от водещата тема, представена в богато разгърната проблематика, обхващаща дълга редица автори от литературите в бившия Източен блок (предимно балкански и средноевропейски). Централната част от изследователския наратив е посветена на темата на свободата, която чрез няколко романови произведения от балкански и славянски автори представя свободата като философски, религиозен и политически проблем.

проф. дфн Маргрета Григорова

Сравнителните анализи на художествените произведения на многжество автори от Югоизточна и Средна Европа извеждат водещите теми за насилието, паметта и забравата, както и за специфичните връзки и зависимости между тях; за уязвимостта на интимния свят и семейството в тоталитарните режими и посегателствата срещу тях и живота; за игрите на тоталитаризма с мистицизма и религиозното съзнание в усилието му да замени традиционните култове с една нова светска религия; за взаимовръзката между тиранията и разпада на разума, което в концлагерния „източно-западен диван“ произвежда зловещи медицински и психиатрични експерименти; за символиката на лагерните пространства и затвора, които изпълват стотици и хиляди страници на световната литература.