Сериозно достойнство на „Смърт в Брунате“, както и на предишните изследвания на Емил Димитров, е отличната библиографска осведоменост на автора и привличането на множество непубликувани архивни документи. Това му дава основание да проблематизира и ревизира наложени представи за значими фигури. Книгата задълбочава познанието ни за Пенчо Славейков; ценни са и наблюденията на Е. Димитров върху изграждането на мита за поета. Убеден съм, че за най-значимите фигури в българската култура като Пенчо Славейков подобни детайлни вглеждания в житейския им път (в случая дори последните 10 дни) са необходими, а и представляват интерес за просветените читатели.

Проф. д.ф.н. Николай Аретов

Темата за живота и творчеството на Пенчо Славейков не е нова за Емил Димитров. Може определено да се твърди, че през последното десетилетие той се наложи като един от най-задълбочените и скрупульозни познавачи на големия български поет и мислител. В случая обаче Димитров се интересува не толкова от неговия жизнен и творчески път, а от смъртта на гения. Макар и подробно описана и контекстуализирана, тя е само завръзката, около която авторът развива цялото си повествование. На практика това е книга не за кончината, а за живота post mortem на Славейков, на неговата вярна спътница Мара Белчева, на паметта за двамата в красивото италианско градче, в Италия и България. Това е книга и за употребите на творчеството и смъртта му в различните исторически периоди, за изменчивия и непостоянен характер на културната памет, за начините, по които всяко следващо поколение осмисля творчеството му. В този смисъл това е и книга за днешния ден, за съвременния българин и европеец, у когото съществува дълбоко насъщна потребност за връщане към мъдростта на гения, към основните начала на творчеството и към моралните императиви на отдавна отминалата Belle Époque на Стария континент.

Доц. д-р Михаил Груев