Няма да бъде пресилено да се каже, че системнофункционалното направление в развитието на социологическата мисъл е основно още от обособяването на социологията като самостоятелна наука към средата на ХІХ в. и решително доминира през цялата втора половина на същия век. През първата половина на следващия ХХ в. то получава силно развитие в антропологията, по-конкретно при изучаването на първобитните общества, както и в лингвистиката, което оказва значително влияние върху развитието на социологическата мисъл. От края на 30-те години на ХХ в., благодарение главно на Толкът Парсънз и неговите последователи, структурният функционализъм постепенно се превръща във водещо течение в теоретичната социология в света.
Даже през кратките периоди, когато сякаш замира, всъщност системнофункционалното направление продължава да съществува и да влияе върху социологическата методология и изследвания. С едни или други свои постулати и понятия то присъства и в концепциите на социолозите, идентифициращи се като несистемници, неструктуралисти, нефункционалисти.
С настоящия монографичен труд представям разгърната цялостна разработка на категорията "социологическа система" във всичките й основни аспекти. Той е плод на изследователски усилия в продължение на почти пет десетилетия. Както е известно, концепцията за социологическата система се роди в българската научна литература.