Книгата съдържа културологични есета, посветени на различни, но тясно свързани теми: значението на Европа за българите през модерната епоха; развитието на нацията и национализма в българския случай; изграждането на българската национална идентичност във „високата култура“; Бай Ганьо като амбивалентен символ на тази идентичност; историческата функция и мястото на интелигенцията като носител на национализма; ситуацията на българския хуманитарист и на хуманитаристиката у нас и др. Есетата са писани по различно време и съдържат реминисценции от епохите на късния социализъм, т.нар. преход и след влизането на страната в Европейския съюз.

Вместо да проявява традиционното патриотично умиление, авторът избира дистанциран и критичен подход. Той показва как според своята геополитическа позиция България се лута политически и символно между Изтока, т.е. османското наследство с неговите балкански специфики, а по-късно съветската и руската сфера, и Запада – най-вече Европа в разните ѝ значения и прояви, но и САЩ. Книгата показва, че тези дилеми не са отминал исторически етап, а трайна матрица, в която българите ситуират и мислят себе си и света. В есетата е вложен и собствен опит, а накрая авторът описва с необходимата за това ирония и своя личен път през времето и науката, който също се колебае между Изтока и Запада.