Четири ключови есета на Ернст Юнгер

„Битката като вътрешно преживяване“ (1922) е забележителен документ на интензивно интелектуално и литературно амбицирано осмисляне на травмата Първа световна война. Вдъхновена от импулси на романтиката, Ницше и експресионизма творбата е безмилостен опит да се даде визионерски задълбочен образ на войната и да се разкрие нейната истинска същност.

В „Тоталната мобилизация“ (1930) Юнгер описва своеобразието на Световната война. Според него то е в това, че геният на войната е пропит от духа на прогреса. Това се проявява в тенденцията към тотална мобилизация или с други думи, в „абсолютното използване на потенциалната енергия, което прави от воюващите индустриални държави вулканични ковачници“.

Разглеждано като допълнение към предходното есе, „Огън и движение“ (1930), публикувано първоначално като „Военна математика“, има военно-теоретичен характер и централни за него са тактиката и технологията.

Есето „За болката“ (1934) завършва „мобилизиращите“ съчинения на Юнгер. Тук авторът изтъква преминаването на буржоазния свят с неговите хуманитарни представи към планетарно общество от работници, появяването на което е свързано с големи жертви и следователно изисква ново следбуржоазно, следхуманитарно отношение към болката. Юнгер предсказва епоха на форсирано преустройство на света и съветва да сме подготвени от една философия на болката за жертвите и страданията, свързани с нея.