"Вторник е, 8 май 1945 г., и Вера, майка ни, е застанала в най-далечния край на сушилнята на Хиркевайен и сгъва прането, което е изсъхнало и омекнало през нощта. Три чифта вълнени чорапи, които могат да се приберат за дълго вече, два зелени бански костюма с илици за копчета, една бяла носна кърпичка и не на последно място, двете тънки рокли и светли сака от район, които толкова дълго са били сгънати в шкафа в спалнята, че почти са потъмнели. Вера не посмя да простре прането на двора, толкова много се беше случило в последните дни, че се страхуваше някой да не открадне дрехите им точно в последния момент. И тя бърза, нетърпелива е, но не смогва, защото я тегли навън, да празнува настъпването на мира, победата, нетърпелива да празнува всичко, живота, пролетта, заедно с Болета и Старата, а може и Ракел да се върне вкъщи сега, когато мирът е настъпил, когато всичко е свършило. И тя тихичко се засмива, докато се протяга да достигне грубите въжета, които жулят пръстите и човек лесно може да се набоде на тях, ако не внимава достатъчно. Това е Вера, майка ни, която стои там, сама в сушилнята, смее се и пуска дървените щипки в джоба на престилката си, сгъва внимателно и красиво платно след платно в плетения кош до нея. Стоплена, без мисли в главата си, просто изпълнена догоре, до ръба, от огромна и невероятна радост, която не прилича на нищо, преживяно досега. Защото това е напълно ново усещане. Имало е война пет години, а тя ще навърши двайсет през лятото и точно сега, именно в този миг, животът й започва..."

"Полубрат" е голям завладяващ епичен роман. Четири поколения ни развеждат из живота на едно необикновено семейство в апартамент на Хиркевайен в Осло. В центъра на драматичните събития са Фред, Боксьорът, заченат при изнасилване на майка му в сушилнята на тавана, и малкият полубрат Барнум. "Аз трябваше да съм ти баща - казва Фред, - а не онзи негодник, който твърди, че е.