Ким Карлсен се събужда на 4 януари 2001 година в една хотелска стая в малкото географско петно в Норвегия, Суртлан. Загубил е паметта си и единствената нишка, за която може да се хване, са няколко телефонни номера, собствения си адрес и краткото описание: Име: Ким Карлсен. Адрес: Вселената, Земята, Европа, Скандинавия, Норвегия, Осло, Шилебек, „Сволдергате“ 7. Отправната точка за откриване на загубен идентитет, лов на сенки и живи хора през минало, което той не си спомня.

„Огледално написана история“ е последната част от трилогията за четири момчета, ословчани, която започва с „БИЙТЪЛС“, продължава с „ОЛОВО“ и завършва с „ОГЛЕДАЛНО НАПИСАНА ИСТОРИЯ“. Романът е пълен с такъв лудешки хумор, със стилова и композиционна находчивост, че се извисява над очакването да бъде естествен епилог на трилогията, а се превръща в независимо пътешествие в необятната погранична зона между живота и смъртта, в една сюрреалистична вселена, където единствената памет е за нещата, които никога не са се случили, но предстоят. Замъглените очертания на Ким Карлсен се обличат в духовни категории за скъпоценните неща, които доброволно сме оставили да си отидат от нас, без да ги заменим с други, защото подсъзнателно знаем, че те нямат еквивалент. Логиката на спомените, сънищата и мечтите е неразбираема като огледално написан ръкопис, до който трябва да опрем личното си огледало, за да го прочетем. В краткото описание на всеки адресът е основна категория: Вселената, Земята… останалото са лични подробности, които попълваме сами във формуляра на живеенето. Чувството, че човек се съвзема и продължава след нещастията, влюбванията, смъртта и разделите, ще сладни и нагарча дълго след затварянето на книгата, като песен на Бийтълс. Значи – завинаги.