Неколцина млади българи, затворници в СЦЗ през 2001 г., се решават на дръзко бягство. МИСИЯ, както сами го наричат. Докато останалите затворници са на разходка в карето, те "открадват" затвора, превръщат го в летящ кораб и поемат към Афганистан (вариация на Д. Суифт, С. Брант, X. Уелс и др.). Целта им е да пленят някои от най-ценните ислямски светини, да се завърнат с тях в България и оттук вече - с този върховен залог в ръцете си и ангажирайки ООН и ЕС - да поставят строги условия не само на талибаните, но изобщо към ислямските фундаменталисти. Мисията е неуспешна, "корабът-затвор" се завръща, тъкмо когато останалите се прибират от карето. (Тоест, затворът е машина на времето!), Героите са заловени, съдят ги и ги оправдават. В перипетиите обаче повечето загиват. Макар ярки индивидуалности, героите са и символни. Един от тях е превъплътеният вечен български Змей Горянин (тип на Мефисто), друг, като ипостас - Сукубът, демонът на мъжките сънища. И двамата намират смъртта си. В романа се подвизават още десетки лица - мъже и жени от различни народности и исторически пластове, но всички са включени в пробег през нашата история.

Всичко това дава само бегла представа за ОСИЯНИЕ ДНЕС, тъй като скицираният сюжет е фабулиран с многобройни преплитащи се повествователни линии. Всяка сцена има втори, че и трети символен план, като структуриращ е контрапунктът. Достатъчно е да сравним първата и последната сцена - тоест, да видим рамката на романа. В първата мавзолеят е "разигран" с оперетъчно темпо, пародиращо текстовите безчинства на някои модни наши автори; в последната присъстваме на неговото взривяване (самоубийството на главния герой). Макар катастрофичен, финалът излъчва и социални надежди чрез фермата за Йовковите бели лястовици.
Темата, разработена със стотици алюзии и смислови препратки, сочи актуалността на романа, а формата му - плутовска, с елементи на драма, с трескава смяна на времена, на най-различни стилови равнища, на сарказъм и лирика, на сън, реалност, фикция и документ...

КРАСЕН КАБМУРОВ
е поет, есеист, драматург и белетрист. Издал е романите: Водопадът (2011) и Пътят на ослепените (2012), с който печели Голямата награда на СБП за роман на годината.

ОСИЯНИЕ ДНЕС е буквален разрез на днешния ден и преоценка на ред български митове. Плутовски роман и менипея, той е наситен с неистова фантазност, сарказъм и абсурдизъм, особено разтърсващи там, където са документ (финалът). Текстът често е иронизиран от самокоментари, които дават и нови смислови ракурси на трескаво сменящите се романови темпа. Тази многоликост обаче е в здрава амалгама, а многобройните символи и реалии са изведени до края с логика, изисквана от самите тях – в повечето случаи отвеждащи до трагизъм. В търсене на народното осияние днес...
Проф. Никола ГЕОРГИЕВ

ОСИЯНИЕ ДНЕС е успех за националната ни белетристика след промените през 1989 г. Романът има странна и заплетена фабула, изградена от постоянно връхлитащи метафори, от вътрешната им скритост и философски препратки към Суифт, Брант, Уелс и т.н. В това отношение Камбуров е неизчерпаем, понякога неговите запомнящи се иронични метафори затрудняват дори опитния читател… Българските затворници открадват собствения си затвор, превръщат го в летящо килимче, в затвор-ракета. Психологически – внушава ни писателят – не-свободата поражда и прераства в идеята за абсолютната свобода. В романа е разказана цялата неуютна действителност на мъчителния ни преход.
Владимир ЗАРЕВ