Камъкът от Ватерло

Щастлив съм, че бях сред първите читатели на новия роман на Красен Камбуров. Категорично твърдя, че съвременната ни литература не познава подобен начин на писане. Модерната българска проза се обогатява с истински шедьовър, който трябва да стигне до възможно най-много мислещи читатели.
Проф. Георги Цанков

Свършено е с Ватерло! Изобщо докога ще живеем в паралелни времена? До смъртта си ли ще се лутаме в паралелни? Омръзна ми! Щом сега сме година 2019-а – нека само в нея да живеем! Нека само тя да е! Защо трябва да прозябаваме едновременно и в 1815-а? Каква ми е оназ година? Какъв ми е Бонапарт? Защо да е мой съвременник? Хубаво, че го запратиха на Света Елена!

– Но императорът и там е твой съвременник – кове Орест. – Един въздух дишаме, драги. Всички българи дишаме въздух проатлантически, пък Бонапарт – чисто атлантически. Разликата е минимална. Къде ще избягаш от паралелните времена?