Днешното отчуждаване от мита е безпрецедентно в човешката история. В предмодерния свят митологията е незаменима – тя не само помага на хората да намерят смисъл в живота, но и открива области от човешкото съзнание, които иначе биха останали недостъпни. Митологията е ранна форма на психологията. Разказите за богове и герои, които слизат в подземния свят, намират път в лабиринта и се сражават с чудовища, изваждат на светло тайнствените сили, борещи се в душата, и показват на хората как да се справят с вътрешните си кризи.

Когато Фройд и Юнг полагат началото на модерното изследване на душата, те инстинктивно се обръщат към митологията, за да обяснят своите постижения, и така дават на старите митове нова интерпретация.

Това обаче не се случва за първи път. Не съществува една-единствена „правилна“ версия на даден мит. С промяната на средата ние започваме да разказваме историите по различен начин, за да разкрием тяхната вечна истина. В тази книга ще видим как всеки път, когато хората правят голяма крачка напред, те променят митовете и ги карат да говорят по нов начин при новите условия.

Също така ще видим, че човешката природа не се е променила кой знае колко и че много от митовете, родили се в далечни и почти напълно забравени общества, които почти по нищо не приличат на нашето, все още отразяват някои от нашите най-същностни страхове и желания.