Каква полза извличаме, когато говорим косвено за нещата? С какво разстоянието, на което заставаме спрямо хората и нещата, позволява да ги открием по-добре, да ги установим по-добре? Смятаме за нещо обикновено и „нормално“ да се изправим лице в лице със света. Но каква полза можем да извлечем от косвено пристъпване? С други думи – до какво ни дава достъп заобикалянето?

Има много причини да се интересуваме от Китай. Поради богатството на неговата цивилизация или заради нарастващото значение, което той придобива в света, или защото неговата цивилизация, която е една от най-древните (и това още много рано е записано в текстовете), се е развивала най-дълго извън фактически взаимоотношения – на заимстване или на влияние – с европейския Запад, Китай може да бъде идеалната фигура, която да позволи да бъде видяна нашата мисъл отвън. Защото стратегиите на смисъла се разбират само отвътре, като се възприеме индивидуалната им логика.

Заобикаляния и връщания – този труд е обход. Но от една спирка до друга пейзажът се променя, очертава се панорама. Китай – фронтално, Гърция – заобиколно. Всъщност колкото повече напредваме, толкова повече ще бъдем принудени да се връщаме. Това пътуване в далечната страна на „изтънчеността“ на смисъла е покана да се върнем далеч назад в нашето минало.