Настоящата книга предлага интегративен подход за диагностициране на кариерните предпочитания на младите хора в българския социокултурен контекст.

В нея са представени данни от изследване на връзката между личностните черти, кариерната зрялост и социодемогафските детерминанти на кариерния избор в периода на средното и късно юношество и при прехода към ранна зряла възраст. Справянето с предизвикателствата на все по-разнообразната и по-слабо обособената работа и с все по-честите промени в работните задачи предопределя новата насока на кариерните траектории на личността.

Еднакво силните предпочитания към различни професии през юношеството и ранната зряла възраст, липсата на постоянност, несъвместимостта между личностните черти и средата или неясните профили на кариерните стремежи не трябва да обезкуражават младите хора. Напротив, задълбоченото самопознание и по-обширното проучване на средата са критични за формирането на личностния стил при избора на кариера.

Получените резултати от проучването са потенциално приложими в кариерното консултиране, като включването на изведения диагностичен модел в програмите за професионално ориентиране може да оптимизира вземането на решение за кариерния път на личността.