Можем ли да разглеждаме разпада на разумния човешки диалог, който неизменно съпровожда политическите и военните кризи от типа на Косовската, като проява на някаква фундаментална "нищета на човешкия разум"?
На какви закономерности се подчиняват тези провали на смислената комуникация, а и следващото ги възстановяване на диалога между противоборстващите страни?
От какво се обуславят несъвместимите интерпретации на кризата, и по-специално на "постнационалната" криза, предлагани от различните участници в конфликта?
Трябва ли да приемем безрезервно добре известното обяснение на тази несъвместимост в духа най-вече на конфликта между утилитарните интереси на участниците?
Предлаганата на вниманието на читателя книга търси отговорите на тези фундаментални въпроси, като се основава както на модерната социологическа теория, така и на щателния анализ на несъвместимите позиции по Косовската криза, изразени в пресата. Тази изследователска стратегия позволява да се проникне в скритата зад повърхностните видимости логика на човешките конфликти и, в частност, на такава нова и драматична тяхна разновидност като постнационалните войни.