Първият раздел включва и представя по реда на появата им всички известни и достъпни писмени сведения за българите мохамедани от български и от европейски творци до възстановяването на българската държава през 1878 г., сиреч преди почвата на новобългарското държавно образование, българските държавн иучреждения и управленив, които биха могли да окажат някакво управленски въздействие или влияние върху личностите при съзиждането на тоя сведения.

Вторият раздел обобщава всички сведения за землищните предели на българите мохамедани. Те почти съвпадат по своя обхват с българското народово землище от втората половина на XIX и началото на XX столетие. До Руско-турската война от 1877-1878 г, техните поселения са съсредоточени в няколко землища: на север от Стара планина, в Родопите и в Беломорска Тракия, в Македония и в Албания (в областите Река и Голо Бърдо). Следва да отбележим, че според географията Река и Голо Бърдо се намират в Македония (сега под албанска власт).

Третият раздел разглежда названията и самоназванията на българите мохамедани. Творецът подчертава, че книжовният термин "българи мохамедани", употребен в книгата, е най-точен във всяко отношение.