Между точката и тъгата

"Под словореда на нощта, след приказките
за изкуство и какво ли още не,
наметнал те е близкият грижовно.
Небето плаче спокойно над тебе."

"Когато отворих тази малка червена книжка за пръв път, беше като разходка в къща – но не каква да е, а къща с много стаи и много истории, и много минало. После си казах, че може би това не е най-точното сравнение, защото всъщност къщите на художниците са галериите. И така, докато четох, имах чувството, че се разхождам из галерията на неговия живот. По стените висяха картини от думи. Картини, защото истинският художник никога не спира да рисува и винаги го прави – независимо с какъв материал работи, и дали държи четка и перо. И така, редом с него, аз извървях четиридесет и седем години – най-дългото разстояние между точката и тъгата! Срещах приятели, разделях се с любови, сбогувах се с майка си, учех се от учители, пиех, мечтаех, обичах, чувствах и търсех... Мога да използвам още много глаголи и съществителни, но никой по-добре от самия автор не може да ви разкаже за своето житейско пътуване".
Ваня Хинкова