Поезия, том 1

Обществото на мъртвите поети се увеличи с още едно, много ценно попълнение от България – Кирил Кадийски.

Загубихме ли го наистина?

Двата тома, които виждате пред себе си, уважаеми читатели, са съставени от самия него – той до последно работи усърдно и всеотдайно по усъвършенстването на старите и новите си творби, а по ирония на съдбата това се оказа първото му post mortem издание. Моята съвсем нелека задача тук е да го предговоря, променяйки по неволя и, уви, по неизбежност актуалното съвсем доскоро в общуването ми със стихотвореца и приятеля Кадийски сегашно време с минало. Така че единствената дързост – израз на отчаяна съпротива – която ми остава пред толкова неумолим и категоричен факт като смъртта, е да заменя аориста с имперфект, тоест миналото свършено с минало несвършено в опит през такава езикова игра да задържа още миг поне присъствието му тук-и-сега, ако не за друго, за да удължа и препотвърдя усещането (си), че за поета смъртта е нищо повече от условност, илюзия, халюцинация, мираж, метафора; досаден „спам“, задръстващ компютъра на битието и подлежащ на незабавно изтриване.

Сега Кадийски и творчеството му попадат в ново, различно измерение, към което все още не мога да пристъпя с проверен, гарантиран и надежден ход, не съм готов да го придружа с убедителен метакоментар, но ползвайки матрицата на отсяването-„канонизиране“, ще се опитам да проследя / да прогнозирам предстоящото му битие през нея. Защото цялото негово ново поприще на поет оттук нататък наистина предстои.

Първият том включва написаното между 1967, когато е 20-годишен, и 2019, когато е на 72.

Според собствената му селекция това е навлизащият („ранният“) период от търсенията му в поезията, включващ 25 стихосбирки, по-точно:

„Небесни концерти“;
„Ездач на мраморни коне“;
„Пясъчно време";
„Перо от феникс и други стихотворения“;
„Господни делници“;
„О кой“;
„Легенда за Новгород“;
„Експрес“;
„Петте годишни времена“;
„Смъртта на бялата лястовица и тринадесет нови сонета“;
„Green“;
„Нови сонети“;
„Черепът на Йорик“;
„Alter ego“;
„Водопоят на антилопите“;
„Битие. Изход“;
„Окото на Лаокоон“;
„Selva oscura“;
„Андалуски ръкопис“;
„Стрелецът на Брудел“;
„Сън“;
„Под божия сандал“;
„В покрайнините на света“;
„Бавен джаз“;
„Венециански квартет“.