...Целта ми е да изтъкна необходимостта както за преводачите, така и за тези, които четат преводи, от размисъл върху превода, от размисъл върху езика. Да покажа, чрез наблюдения върху преводаческия акт, какво се разбира под поетика. И тя да не се смесва със стилистиката. Както не бива вече да се смесва език и реч. И че е нужно да се види непрекъснатостта в езика под маската на неговата прекъснатост. В този смисъл теорията за езика може би няма по-добра почва за изследване от превода. Нито по-конкретна и по-непосредствено показателна относно предизвикателствата на езика в неговите прояви и в отражението му в теорията. Или в липсата на теория.
От тази гледна точка настоящата книга, посветена на това, което е и до което води превеждането изобщо и по-специално превеждането на литература (но тогава литературата е просто това, чрез което най-добре се проявява обикновената реч, вместо клишето, което ги противопоставя една на друга), тази книга бе замислена само като част от един цялостен труд, който започва със "За поетиката" и продължава с "Критика на ритъма", "Политика на ритъма, политика на субекта" и "За френския език". Човек би допуснал груба грешка при разбирането на проблемите на поетиката и на превода, ако си въобрази, че може да прочете една книга за превода, каквато е настоящата, отделно от другите и без да ги познава. Нали и Юго говори за "мислещия читател". Разсъжденията върху превода изискват мислещ читател. Да се пазим от бързащия читател! Защото той няма да разбере нищо дори и от езика, от който е съставен. Нима това е допустимо?

Авторът