В „(С)цената на светулките" читателят ще види героите през калейдоскопа на възела, в който здраво са оплетени минало и настояще. Поставени в една съвсем различна светлина, те или търсят, или вече имат отговор на дребничкия въпрос: „Подменя ли се любовта?" Пък било то и любовта към шоколада.

„Ана заподскача и запляска с ръце.
- Ми така кажете бе, значи щом любовта боли, слагаме лейкопласт, един аспирин и готово. Я да ида да видя дали имаме. Джо беше донесла. Ако някой го боли от любов, да идва да му сложа лепенка на пръстчето - и хукна към къщата.
- „Хризантеми, мои хризантеми, що ви люби тъй дъжда"?
- Ще е голяма опашка - каза Теменужка, подбутна Бянка и смигна на Фреди да се разкара. Той грабна слънчогледа и запя: така кажете бе, значи щом любовта боли, слагаме лейкопласт, един аспирин и готово. Я да ида да видя дали имаме. Джо беше донесла. Ако някой го боли от любов, да идва да му сложа лепенка на пръстчето - и хукна към къщата.
- Това в ръката ти е слънчоглед, Фредерико - подвикна Бянка.
- Да, знам, ама няма песен за слънчогледово олио още, освен някоя лигня от „Брилянтин".

Останахме сами, тя и аз. Бях изписал хиляди, милиони думи за любовта, а една не се сещах. Любовта е когато мълчиш, защото всичко друго в теб трябва да говори, инак ще ти се пукне сърцето."