Колко знаци трябва да получим, преди да се задвижим? Всъщност има ли знаци, или това са само части от действителността, върху които сме избрали да фокусираме вниманието си в търсене на предопределеност в решения, които вече сме взели?

Ирин е млада жена, която смята ума за най-силното си оръжие. Вярва, че може да открие подходящите думи да убеди всекиго във всичко. Тогава защо не успява да задържи единствения човек, който владее сърцето ѝ? Защо години след това, в комфорта на нова връзка, неочаквано получава паник атака? И най-вече защо търси спасение в мъжа, подтикнал я да изостави себе си?

Романтичният аромат на минало носи обещание за спасение, но и поставя въпроса дали предопределеността тежи твърде малко. Или напротив, тя е единственото, което има значение.

„Въздух“ е роман за търсене на границата между решенията, които вземаме от страх, и онези, които произтичат от истинска нужда на душата. За опасностите, които се крият в приравняването на нуждата от внимание с нуждата от въздух.