Кой не иска да бъде щастлив? И кой не желае същото за хората, които обича? Кой от нас поне веднъж в живота си не е преживял макар и един-едничък миг щастие, може би прекарвайки остатъка от живота си в опит да съхрани спомена и носталгията по него?

Защото щастието се появява, съблазнява ни, стъписва ни и после си отива.
По тази причина се опитваме да го уловим, като правим снимки и селфита и заснемаме филмчета по всеки празничен повод, за да споделим всичко в социалните мрежи с приятели, роднини и близки. Това, разбира се, е преходно щастие, върху което нямаме особена възможност за контрол. Понякога идва толкова рядко, че ни се струва само химера, по-дълъг или по-кратък интервал между два момента на не-щастие.

В следващите страници обаче ще говорим за едно възможно и трайно щастие. Една предпоставка за повече свобода и емоционална стабилност, за вътрешен мир и за пълно взаимопроникване с Вселената, на която принадлежим. Ще го направим заедно, като изследваме онези невидими и често подмолни начини, по които ние самите, и никой друг, усложняваме живота си и се отдалечаваме от естественото
състояние на удовлетворение и радост от всичко, което изпълва живота ни и го прави уникален.

---------------------

Алберто Симоне е сценарист и режисьор за италианската телевизия РАИ (Лунен удар, Комисарят Манаро), който от дълги години съчетава творческата си дейност с работата като психолог, лайф коуч и терапевт. След продължителен престой в САЩ разширява познанията си в областта на т. нар. майндфулнес, на позитивната и енергийната психология като специализира и в нови терапевтични методи като ЕFT – имоушънъл тапинг, техника за отстраняване на емоционални блокажи, и EMDR – терапия за десенсибилизация и преодоляване на посттравматичния стрес. Години наред води курсове с формираща насоченост и мотивационни семинари на тема щастие; създател е на блога Наполовина пълната чаша.
Щастието на нощното шкафче е първата му книга.