Чуждо лице

Романът „Чуждо лице“ (1964) е едно от най-известните и характерни за творчеството на Кобо Абе произведения, актуално и днес, 60 години след издаването си, защото разглежда темата за отчуждението на човека в безмилостните условия на високоразвитото индустриално общество.

Тази класика на следвоенната японска литература описва странна физическа трансформация, която разкрива двуличието на света, в който живеем. Разказвачът е учен, деформиран при лабораторна злополука, в която губи лицето си и заедно с него – връзката си с другите хора. Дори съпругата му е отвратена от него. Единственият му път обратно към света е да създаде маска толкова перфектна, че е незабележима. Но скоро той открива, че такава маска е повече от маскировка: тя е друг Аз; Аз, който е способен на всичко.

Безмилостно разсъждение над природата, идентичността и социалния контакт, „Чуждо лице“ е интелектуална история на ужасите от най-висок клас.