Агамемнон се завръща от войната като победител. У дома го очаква Клитемнестра – съпругата, която не може да му прости, че е принесъл в жертва дъщеря им Ифигения. Но убийството на бащата не възстановява справедливостта. То само отваря нова пропаст, в която мъстта, дългът и властта започват да говорят с един и същ глас.

В Дом на имена Колъм Тойбин се връща към една от най-мрачните семейни истории в древногръцката митология – историята на дома на Атридите, разказана през гласовете на Клитемнестра, Електра и Орест. Всеки от тях живее в различна истина, всеки носи своята рана и своето оправдание. И с всяка нова гледна точка границата между жертва и извършител, между възмездие и престъпление, става все по-несигурна.

Тойбин лишава древния мит от сигурността на Божествения ред. Боговете постепенно замлъкват, пророчествата губят силата си, а хората остават сами с последствията от решенията си. В един дом, населен с отсъствия, имената на мъртвите се превръщат в последна защита срещу забравата. Но те са и бреме: род, дълг, вина.