Когато се срещнеш с прозата на Иван Вакрилов, читателю, влюбването ти в думите му е неизбежно. Ти ще потънеш в омаята на умиротворен, благ и мъдър свят – в него нямат място нито сладникавата романтика, нито безчувственото писане, което не може да стигне до страстната ти балканска душа. Ще забравиш, че това е просто книга, защото ще заживееш сред героите ѝ – колоритни личности с радости и тегоби, белязали не само нас, българите, но и хората от „някое кьоше на Вселената...“.

Иван Вакрилов ти подарява своята лична митология – образи и символи, семена на доброто. Авторът не само е безкрайно честен с теб, но и ти дава свободата да се слееш с неговия всемир – реален и същевременно магически. В „Чувалът на сътворението” случката, сюжетът са на заден план, те са само повод за размисъл върху вечните въпроси за живота и смъртта, чиито отговори можем да открием на най-невероятни места и в най-неочаквани моменти. Красотата е около нас във всеки миг, читателю, но са ни нужни очите на Вакриловите герои, за да я видим.