„Да ти кажа“ е първият роман на Стефан Иванов, написан като дълго автобиографично обръщение на баща към сина му. Съставен е от истории, спомени и сцени, които правят от романа наследство. Наследството, с което едно бъдещо пораснало момче може да види кой е бил баща му, преди да стане негов родител.

Иванов е познат преди всичко като поет (сред стихосбирките му са „Списъци“, „Навътре“ и „Без мен“), драматург и литературен критик. Дългогодишен драматург на Театрална работилница „Сфумато“ и изпълнителен директор на фестивал „Малък сезон“. Води колонката за литературна критика „На второ четене“ в „Тоест“. Носител е на наградите „София: Поетики“ и „Хр. Г. Данов“, номиниран е за „Икар“, „Аскеер“ и „Перото“. Превеждан е на английски, френски, немски, испански, гръцки, сръбски и други езици. Към настоящия момент е директор на Театър „София“.

Писането е и това – събиране на нетрайности с тайната надежда, че можеш да удължиш траенето им. И да предадеш кутията със собствени съкровища на едно дете, което гледа към теб. Такива неща, в каквито винаги съм вярвал и опитвал, движат книгата на Стефан Иванов. Късите съединения между тривиално и възвишено, които осветяват за миг стаите на миналото. Тази книга, писана от точката на личното и уязвимото, е истински смела и насъщна, особено тук, особено сега. - Георги Господинов

Какво остава? Какво остава от живота ни? Спомените? Кои спомени – за важните събития или онези незначителни парчета, които изплуват от сърцето с неочаквана бистрота? Всичко това? Отломките на съществуването правят картината цялостна, цветна, витална. Такава Стефан Иванов иска да я предаде на сина си, да му разкаже, без да разказва. Фрагментите на битието. „Ако някой пита „защо", ами защото искам да дам, да оставя, защото не искам да се изгубят тия неща по пътя", казва авторът. И то е основното. Интимна, жизнена, чувствителна книга.
Силвия Чолева

Един роман – послание към децата ни, за това какво беше за нас да растем като чувствителни и нормални хора в свят, който очакваше да сме като минимум безскрупулни и предразполагаше към нищо по-малко от пълно полудяване. Стефан, Принца на полумрака, Лилавия скорпион на София, се втурва с най-добрата си книга досега.
Радослав Парушев