Преиздавана седемнадесет (!) пъти в оригинал, книгата "Чистота и опасност" на английската антроположка Мери Дъглас отдавна е призната за един от шеедьоврите на съвременните социални изследвания. В своя труд авторката освобождава т. нар. първобитни хора от обвиненията, че притежават подчинена на суеверията логика, различна от мисленето на съвременния човек. Тя реабилитира рационалното поведение на примитивния човек: табуто не е нещо странно, а напълно разумно желание да се защити общността от социалния безпорядък. Табуто се изправя срещу неопределеността и я вкарва в категорията на сакралното. Понятието за нечистота хвърля мост между нашата култура и онези култури, където се налага табу върху разрушителното поведение. Ние го осъждаме като го наричаме нечисто и опасно, те го поставят под табу.

За изходна точка на изследването си Мери Дъглас използва резултатите от теренните си проучвания на народа леле в Белгийско Конго. Но "Чистота и опасност" е книга, която преминава дисциплинарните граници на антропологията. Нейните социално-теоретични изводи я превръщат в универсален труд за разбиране на човешкото поведение, обществено устройство, религия, икономика, екология.