Зловещите фигури на четиримата конници на Апокалипсиса присъстват в представите на модерната цивилизация не само с библейските си характеристики (според Откровение на св. Йоан появата им вещае края на света), но и със символичния образ, създаден от испанския писател Висенте Бласко Ибанес в едноименния му роман. Веднага след първото й издание книгата е преведена на всички големи световни езици, а Холивуд няколкократно я претворява на екрана с едни от най-големите си звезди. Малко са произведенията на световната литературна класика с такъв култов статут и с такова огромно влияние едновременно върху масовото съзнание и модерното изкуство.

Влиянието на романа на Бласко Ибанес не подминава и България. Силно привързан към Испания, езика и културата й, Димитър Димов е под силното му въздействие (познава го в оригинал и това се проектира върху „Осъдени души”, „Тютюн”). По-прецизният изследователски поглед към творчеството на българския писател лесно може да открие в него творчески идеи и черти от поетиката на испанския класик.

Преводът е на Румен Руменов, претворил на български водещи класически и съвременни испански автори. С изключително майсторство преводачът пресъздава невероятния стил на Бласко Ибанес, вариращ от извисяващи поетични образи до стъписващи натуралистични епизоди с катарзисно въздействие.

И днес „Четиримата конници на Апокалипсиса” е един от най-превежданите и издавани испаноезични романи в световен мащаб. Литературните изследователи го нареждат сред най-добрите книги с пацифистка насоченост, наред със „Сбогом на оръжията” на Хемингуей, „На Западния фронт нищо ново” на Е. М. Ремарк и „Параграф 22” на Дж. Хелър.