Целунат от смъртта

След разгрома Георги Шейтанов е можел да избяга. Верният му приятел Желю Грозев го е молил да тръгне с него, за да отидат вън от България. Но Шейтанов гордо отговорил: "Ние направихме този панаир, ние ще играем след него..."
Преди това в София и предвидливият Антон Страшимиров го е молил да избяга: "Георги, бягай - ценен човек си... Неведнъж си минавал нелегално границата, това не представлява трудност за теб. Давам ти 10 000 лева, бягай, момчето ми, спасявай се!"
- Бай Антоне - отговорил Георги Шейтанов, - благодаря ти. Не искам нищо и не мога да напусна България, докато тук остане дори един наш другар, когото грози опасност. Мога да премина границата последен. Иначе ще се чувствам дезертьор...
В тези последни най-тежки часове от живота на Георги Шейтанов още един път се срещаме с неговата морална чистота и кристален патриотизъм. Дори когато е пленен, смазан, той кара своите врагове, той заставя своите палачи да го убиват, но не да го унижават. Защото "той е човек за ешафода, но не за изправителен дом..."

Ефрем Каранфилов