Френската стая

Разкази

След всички перипетии на своя объркан живот Мария бе оцеляла някак и това се бе случило, сякаш само за да може един ден да слее костеливата си и суха ръка с моята детска длан.
Мария беше миналото на рода, аз бъдещето. Тя доживя празника на пълнолетието ми и после кротко се прибра при нашите мъртви. Направи го някак естествено, тихо и без драми. Направи го, когато аз бях далече от дома ни. И връзката между миналото и бъдещето се прекъсна...