"Винаги е интересно да видиш прохождането на един творец - първия разказ, първия филм, първата роля. Тези първи стъпки може да са малко несигурни, лутащи се, залитащи в различни посоки, но винаги в тях се открива онзи талант, който по-късно ще избуи с пълна сила.

Ако днес трябва приобщим дебюта на Павел Вежинов към някое литературно течение, това е по-скоро неореализмът, отколкото сюрреализмът. В първите си разкази той рисува пейзаж, но не от поляни, покрити с цветя, а от улици, покриви, трамвайни линии и тротоари. В улиците със и без паваж описва не отделни случки и индивидуални съдби, а колективни образи и събития. Герои са изпомачканите от живота хора - тази сива маса, наречена дребнобуржоазна, собственици на имоти, мизерия, дългове. Герои са и несъобразяващите се с еснафското статукво студенти, разочарованата един от друг семейна двойка или случайно попадналият сред хайлайфа беден писател. Самият Вежинов споделя, че ако някъде в произведенията си има автобиографични елементи, то това са именно тези разкази.

Дни и вечери бе книжката, която даде основателни надежди, че след Йовков няма празнина. Следваща традицията, тя внесе и своето - нови сюжети, по-широки хоризонти и вече с по-гъвкав език, по-волно изречение. Е не бе чудно, че книжката се разпродаде за десетина дни. Съдържание и обществен ефект, това бе решителното избухване на Павел Вежинов."

Йордан Вълчев