„Една красива ръка се протегна през мъглата на този късен следобед... Женски глас прошепна: „Сир, нося картите. Искахте да ви гледам.“

„Има такъв мотив, втъкан някъде по средата на книгата, която държите в ръцете си. Съвсем бегъл момент е. Сякаш примигване на съзнанието, предало се в плен на омагьосващия калейдоскоп от истории за хора, места и събития. А те следват по страниците като интригуващи символи от колода магически карти, на които са изобразени атласки лъвове, любовни парфюми, револвери на ревността и съдбовни сребърни гривни, извадени от морските дълбини, за да донесат най-неочаквано отговори, смятани за безвъзвратно изгубени. Гласът, който ни шепти, за да разберем подредбата и значението на всичко това, е на авторката. Нейна е и тази изящна ръка, която се протяга през мъглата на онзи късен следобед. Подава се иззад дебелите завеси, изтъкани от минало и легенди, за да ни преведе зад кулисите на историята и да ни настани на първия ред, откъдето не само да наблюдаваме възхитителната възстановка, но и да я съпреживеем, все едно и ние самите сме участници в това вълнуващо случило се.“ – Георги Милков