Трънски разкази. Балканска сюита

Какво ви е присецало, момче, вълчи житиета да дирите, вехти истории да ровите?! Едно знам я – дека Господ е плюнал и живот се е хванал, там и мъка се е присадила! На бурен се вие пустата цръна мъка и души човеците, мори ги на корен...

Те такъв е животът – ужким ти го водиш на тефтер, а той те бие в грамовете като дърт кръчмарин; на въже го влачиш – нозе запиня в земята и назад те тегли като опърничаво муле; гали ти се като жена и в очите те гледа, а фустите отдире за друг вдигнати. Животът, убавенко, е хитрец – дорде си млад, двамина се смеете, но щом одъртееш, самичък си ревеш. От пелената до покрова фитилчето ти си гори, гори, но докà не догори, нищо се не знае – Света ли ще тресеш, или барутът ти ще рече „пафф“ и ще се упущиш у гащите. Ако си муж на место, сине, цел живот сам ще си разпалваш фитилите, но не ти ли жàрка сърцето – и барутлия да си, и в злато да газиш – вуци са те яли!