Предисловие

Уважаеми читателю,

Омир със своето поетично майсторство ни потапя чрез своята Илиада не само в море от събитията на Троянската война, но чрез своите сравнения с флората, фауната, мистериите, легендите и митовете на тогавашния свят ни представя начина на живот на тогавашните хора, тяхната чувственост и жестокост, техните ценности и недъзи. Той ни запознава и с географията на средиземноморския свят и народностите участвали във войната, материалната култура и много други аспекти на тогавашния живот. Колко точно това е осъзнато от Страбон, който чете тази творба хилядолетие след като Омир я написва:

„Омир е добавял митично към истинските преживелици, придавайки прелест и изящество на стила си, но преследвайки същата цел като историка или описателя на действителни факти. Така например, той е взел действително състоялата се Троянска война и я е украсил със своите митове, и същото е направил и със скитанията на Одисей. Но не е присъщо за Омир да скалъпи празен разказ за чудеса от нещо, което е изцяло невярно.“, Страбон, География (2.9).

Енеидата на Вергилий е продължение на историята на троянците, в която виждаме перипетиите на троянския принц Еней при пътуването му с народа си към Италия и след като пристига в Лациум в съюз с латините да основе могъща държава, която ще завладее „тогавашния свят“ и ще го управлява с векове.

В това кратко есе ще направим съпоставка на сведенията, дадени ни за Троянската война от Омир и Вергилий в поетичните творби Илиада и Енеида с данни от други автори, писали исторически съчинения. Тази съпоставка наистина доказва,
(1) че в творбите са описани „истинските преживелици при действително състоялата се Троянска война“, и
(2) че събитията са свързани и с историята на народности, които по-късно ще станат известни в историята под името българи.

Д-р Николай Иванов Колев
28.11.2024
Херцогенаурах