Българска история до XII век през погледа на старите автори - II допълнено издание

В многобройни разговори с децата ми, израснали в Германия, възникваха винаги въпроси като: „Кои сме ние, българите, и кой създава българската държава?“. Децата ми са интелигентни и с годините стана ясно, че това, което бях научил от училище, макар че бях винаги отличен ученик, не е достатъчно, за да отговоря на тези на пръв поглед лесни въпроси. Между 1944 и 1990 имаше хроничен недостиг на истина в България, не че тя липсваше, но някак си не достигаше до нас. След 1990 преживяхме експлозия от исторически публикации, голяма част от които изразяваха по-скоро опиянение от свободата да се публикува, която липсваше преди, отколкото от умението да се мисли аналитично, преди да се публикува. С времето и това се измени, вече работи и публикува нова генерация историци и мнозина от тях мислят, че учебниците по история би следвало да се напишат отново, но това все още не се случва. Така че останах длъжен на децата си с отговорите на горните два въпроса и докато още дишам, ми се иска да променя тази ситуация.

Целта, която преследвам с настоящата книга, е да съпоставя информацията от старите автори, достигнала до нас, и да направя изводи относно народа, който разширява на Балканите българската държава, без да ползвам изводите в прочетените от мене многобройни съвременни книги, които пълнят библиотеката ми. Това не правя от липса на уважение към огромния труд на съвременните български книжовници и историци, а от желанието да направя независима оценка на събитията и самостоятелни изводи за взаимната свързаност и последователност на събитията и техните последствия, четейки само старите автори.

Под стари автори разбирам съвременници на събитията или такива описвали ги след тях. Такива например са авторите, писали на гръцки във Византия и на латински в Западната Римска империя. Авторите, работили 100-200 или повече години след описваните събития, често използват по-стари автори. Те ни казват обаче и каква връзка има между събитията и живота в старо и в по-ново време. Съвременниците са по-добре осведомени в детайли, а по-късните автори имат по-добър поглед върху общия контекст на събитията и резултатите от тях. Това е много важен източник на информация, за да се ориентира човек сред множеството най-различни събития и названия на народите, участвали в тях.

При написването на тази книга се стремях в голяма степен да избягвам предположения за събития, за които нямаме достоверна информация.

Методът, използван за да напиша тази книга, е следният: първо, след прочитане на цитираните в глава 40 източници направих извадки, които се отнасят до българската история. След това разпределих извадките в 35 глави по тематика и време. В самите глави подредих информацията по време и смисъл и съставих, доколкото е възможно, хронология на събитията. След това подредих всички събития в обща хронология, която се съдържа в глава 36. Четейки общата хронология, ние виждаме много интересни взаимни връзки между отделните събития по време и по място. Това наложи преработване на отделните глави с цел събитията да бъдат поставени в правилния контекст и взаимни връзки помежду си. Това беше най-интересната част от работата.

В глава 37 са дадени кратки сведения за Цариград. Те се необходими, за да се разберат по-добре многобройните неуспешни опити на българите да завземат този град. В глава 38 е представена информация за мерките, използвани от старите автори, и тяхното превеждане в използваните днес мерни системи. Важна част от тази глава е и частта, свързана с летоброенията, използвани от различни автори. Много често събитията са датирани с поредната година от царуването на еди-кой си римски император. Затова е поместена и таблица на източноримските императори, улесняваща проверката на датите. При датиранията, базиращи се на астрономически явления, които впрочем са най-точни, използвах таблици на американската служба по астронавтика.

Книгата завършва със сведения за въстанието на Асен и Петър и освобождаването на България от византийско робство.

Надявам се книгата да намери място в библиотеката на образования и непредубеден българин, за да му служи като справка за сведения от старите автори, достигнали до нас за различни събития от нашата история. Тя може да бъде и ценен справочен материал за ученици, студенти, изследователи и преподаватели.

Николай Колев