Книгата е лабиринт. Може да се загубите в лабиринта и сигурно няма да излезете живи оттам. Това обаче няма никакво значение, защото сте родени между стените му и сте си играли като деца в коридорите му. Сигурно се чувствате като у дома в лабиринта - и в това няма нищо лошо.

Името ми е Джеймс Илиянов и съм на двадесет и седем години. Не знам кой съм. Ето произволен списък с неща, които съм правил през живота си:
Ходих на стоп с баща ми през февруари 97-а.
Издадоха книгата ми "Механичен сън".
Писах и други книги, записвах и други сънища.
Слагах странни дати на всичките си писания и се научих да пиша от дясно наляво, огледално и с лявата ръка.
Наблюдавах как луната залязва в три часа сутринта.
Проследявах концентричните вълни, образувани от капките на дъжда.
Отливах скулптури на гипсови лъвове и дялах дървени големи.
Рисувах падането на Икар върху хвърчило.
Рисувах картини и правех изложби с тези картини.
Изобретявах вечни двигатели.
Откривах смисъла на живота и сетне го забравях.
Учех езици и превеждах книги на Казандзакис и Шпилман.
Снимаха ме в документални филми.
Гледах как боята съхне на една стена, защото това беше много отговорна работа.
Гледах - със затворени очи - в една точка на друга стена и точката се превърна във вирус с дълги пипала.