Тамерлан Велики

Pоден в една и съща година с Шекспир, Кристофър Марлоу (1564– 1593) е първият професионален драматург на ренесансова Англия, пожънал бляскав успех. Фаворит на конспиративната теория сред претендентите за авторството на Шекспировите пиеси, той си остава единственият съизмерим с Барда сценичен поет, както и най-мистериозната фигура на елизабетинския театър, "най-задълбоченият, най богохулният и затова вероятно най-християнски настроеният сред своите съвременници" (Т. С. Елиът).

"Тамерлан Велики" е епичен разказ за възхода на легендарния Тимур-Ленк от скитски пастир до император на Изтока. Пиесата изследва ренесансовата теза, че човек е автор на самия себе си. Тамерлан се самоизгражда чрез своята прекомерна воля за власт и чрез гигантското си безразличие към човешкото страдание. Оттук и шекспировската нееднозначност на героя, която превръща "Тамерлан Велики" в двусмислен коментар върху хуманистичния проект за човека.