Четвърти том от поредицата Съчинения в 5 тома - Петко Р. Славейков

Във времето на Петко Р. Славейков и съобразно политическите баталии, водени тогава, и проблемите, които народът и обществото ни са трябвали да решават бързо, да се осъзнаеш като част от нацията, трябва да проумееш и да свикнеш с тази мисъл, че си различен, но свързан с в обща родствена връзка с други като тебе. Това индивидуално различие прави нацията различна от другите нации. И тя е длъжна да осъзнава различието си, да го отстоява и чрез него да съществува. Това й е нужно, за да види преди всичко враговете си — тези, които я потискат, поробват и желаят да я претопят в себе си или да я унищожат. Националното чувство или чувството за народност, какво ги нарича Петко Р. Славейков, е егоизъм и следване на интерес.

Възраждането формира националното чувство и цялата обществена реалност на българския свят като различни в сравнение с другите народи и най-вече от гръцкия. Църковните борби пораждат антигръцки настроения, които все повече се изострят и се превръщат в неприязън към гръцкото изобщо. Но самата черковна борба е политическа и изисква максимално напрежение от обществото, за да се доведе тя до успешен край. И докато трае, българските вестници и публицистите ни избягват да говорят срещу Турция, султана и правителството на империята. Но срещу гърците не престават да хвърлят огън и жупел. Защото са пречката пред „напредъка" на българите в новите времена. Причината за изоставането ни са именно те и „тяхната" Църква. Заради тях и клеветите им българските работи напредват бавно, султанското правителство не бърза да разреши споровете, а ние тънем в мрак и безкултурие.

Панко Анчев