Старата улица може да се казва "Стралджа", "Невен" или "Миджур", но никога няма да носи името на победно сражение, министър или президент. Къщите й нямат домофони и сигнални системи срещу крадци. По-често е павирана, отколкото асфалтирана. Все още хората сами метат тротоарите пред дворовете си. С едното око гледат да избръскат попадналите между плочките фасове, а с другото наблюдават черна котка да не ги заключи в дяволски кръг и да ги обрече на нови грижи и немотия. Тогава животът им се обръща с хастара навън. Красивата Милица е принудена да играе гол балет пред забогатели похотливци, старите моми - да вадят изпод роклите си кукли вместо живи бебета, Астарджиев - да разхожда фризирани пудели на реститутки и наркопласьори, а часовникарят, който е роден с три сърца от майка-любовница на Сатаната - да събира безконечно пари за пищна сватба в черквата "Света Неделя". Селяните от околните села ще продължават да пробутват на инкасатора бай Сандо опашки от хилави катерици за яки на зимни палта, а той нощем сънува, че вече е станал професор Александров. Защото сънищата са истинският живот на мъжете и жените от старата улица.