Историите тук са истински.

Дълбокото ми убеждение е, че написаното/материализираното слово носи едновременно творяща и разрушаваща енергия – и именно четящият избира как да я концентрира в себе си.

Реализмът е само детонаторът, който взривява сърцата.

Затова и Читателят е нашият съТворец.

Защото пространството между думите е най-важно; там, където е мълчанието – там е върховният смисъл; там са чудните светове, които чакат да бъдат открити.

И авторът не е нищо повече от средството, чрез което можете да направите това.

---------------

Най-близкото определение за стила, в който са написани тези записки, е демократически реализъм.
„Демократическият реалист“ не пише така, сякаш стъпва на пръсти около болен. Той никак не прилича на сладководния „социалистически реалист“.
„Демократическият реалист“ пише така, сякаш крачи около ранен боец по време на битка и му крещи, че е червей или друга твар, вдига го на бумеранга на собствената му ярост и го засилва в небесата.
Тръгва си малко след като усети, че бумерангът се връща със страшна сила към несретника.
Изнуреният човек се сблъсква със себе си, а „демократическият реалист“ наблюдава взривяващите се от болка галактики на съществото му и бърза да ги опише.
Те са урокът, който не трябва да бъде забравен.
Никога!

Красимир Симеонов