Авторката е носител на Голямата награда от международния конкурс „Лирични гласове“ и Първа награда от конкурса за любовна поезия „Горчиво вино“.

Стиховете на Петя Стефанова ни връщат вярата в днешната българска поезия – че някой някъде, в едно малко градче, тихо, скромно и ненатрапчиво създава шедьоври, стихове, които докосват сърцето на всеки, който ги прочете.
Тук са претворени житейските измерения на човешкото съществуване и на Любовта – удоволствието, страданието, пустотата, разстрела, безразличието. Децата са въплъщение на смисъла да оставиш нещо от себе си, напомняне, че си бил, че си, че ще бъдеш; всичките усилия да създадеш съвършенство, което от самото си раждане си има собствена уникалност.

Лирическата героиня има много лица – с раздрана риза и с пробити длани, или с тъга, надиплена спретнато под завивката; с душа, подобна едновременно на птица и на надгробна плоча, многоизмерна и същевременно семпла до съвършена простота; малка като копче на детска блуза, необятна като небе, окъпано от дъжд, като дълбоки, кървящи рани, които нито времето, нито изцелението могат да заличат. Има я и войнишката колона на ежедневните открития за себе си, в която на всеки десет слепи има по един прогледнал.

Това е книга, която зарежда с оптимизъм по отношение на съвременната българска поезия и мисията й да облагородява и извисява.

Книгата е спечелила конкурс на Министерство на културата.