Книга за безкрайните пътища, по които можеш да се върнеш и да обичаш детето си, за изтощителното поддържане на крехкия мир между две жени, свързани завинаги с фаталната връзка между майка и дъщеря, с една непризната болка и една нестихваща жажда за близост.

Камино пред тях и Камино помежду им. С всичките трудности и превратности, които предлага един почти 300 км участък в Испания, извървян пеша. С всички настроения, палитра от емоции, дъждове и слънчеви следобеди, странни вечери с късно слънце и ранни пробуждания, дъждовни следобеди и благодарност за всяка крачка, извървяна заедно. Защото когато си позволил да изгубиш детето си някъде по житейските завои, твоя е отговорността да откриеш как и кога да си го върнеш. Но не за да го притежаваш. За да го пуснеш. Да го пуснеш да отлети и да намери себе си. Да отнесе обичта ти и тя да запълни празнината, която толкова дълго го е приземявала.

Тази история е за всеки от нас. За изгубеното в гората дете от приказките, което търси поръсените по Пътя трошици, които ще го отведат у дома. За човешкото и нечовешкото в сложната връзка между майка и дъщеря, за щастието да извървиш Камино с най-далечния и същевременно най-близък човек. За противоречията и осъзнаването, че по Камино вървим всеки ден. И всеки ден пропускаме знаците. Тази история ще ни научи да виждаме под повърхността и да знаем, че смирението не е дълго 300 или 800 км, то е точно толкова дълго, колкото от разума до сърцето и обратно.