"Следеният човек" е книга без подобие - дело не само на Веселин Бранев, но и на офицерите и агентите от Държавна сигурност - "хората от сумрака", които са донасяли за него. Съавторство, колкото невероятно, толкова и логично - досиетата рапортуват пред нас изреченото срещу нас с гласа на миналото, с цялата тогавашна милиционерска лексика.

Веселин Бранев скромно е определил написаното като "спомени, предизвикани от документи". Но се е получил наистина естествен роман - документален роман, който съдържа не само хроника на неумиращия комунизъм, но и петдесетгодишните преживявания на един талантлив и чувствителен човек. Той е мъченик, нито светец, нито дисидент, но се оказва в епицентъра на културния живот на нацията и това по необходимост го поставя в ситуация на следене и опити за въвличането му в свят на подозрения, предателство о всеобща лъжа. Но Веселин Бранев надхвърля обикновения мемоар - той стига до сърцевината, до причините, предпоставките, важността. "Следеният човек" е дълбока и обхватна творба, която казва стряскащо много не само за властта на "Единствената партия" и подмолите на една цинична и скудоумна система, където и следените, и следящите са жертви; но и за осакатените животи, неосъществените хора, несбъдналите се съдби.