Силвена

Роман

... Като останеше сама, като се нагледаше на телевизия и наслушаше на радио, доста погнусена от оглупяването и малокултурието, с което те все повече облъчваха българския народ, Силвена често мислеше за безкрайността на вселената. И за преходността на онова, което е човекът, а и всичко, което и тук в планината се раждаше и умираше...