Кирил Сидеров, Михаил Кремен, Васил Влайков, командирите на полка Кирил Христов и Веселин Вълков, последният адютант – режисьорът Въло Радев, редникът Петко Кременаров – военни дейци, чиновници, писатели, режисьори, селяни. Разни българи, с различни съдби и темперамент, свързали живота си с Десети пехотен Родопски полк, оставили своя отпечатък в българската история, днес забравени…

Пишейки за последните двама командири на полка книгата надхвърли първоначалните си цели и навлезе в дебрите на перманентната гражданска война в България, започнала на 9 юни 1923 година и завършила някъде към края на 50-те години на ХХ век. Отнесла най-достойните чеда на майка България в отвъдното. С право колегата Ст. Стоянов отбелязва: „Цар Фердинанд унищожи две Българии. Едната, която остана извън границите ни и втората, която още плаща за царските му безумия”. Малко известни факти, драматични човешки съдби, въпроси, на които историята ни отговаря с догатки или дава уклончиви отговори, които днес, почти един век след събитията, не ни удовлетволяват. Въпроси, на които и днес търсим отговор, както и на големия въпрос: А можеше ли да не се случи всичко това?!…Кому беше нужно и защо беше пролята толкова много българска кръв?!…Можеше ли всичко да бъде по-инак…. по човешки… А обществото ни и днес като че ли все още не може да намери помирение.