Като едно от най-ярките имена в българската историография от първата половина на ХХ век, Петър Мутафчиев оставя дълбока следа в медиевистиката и византологията. Преминал през фронтовете на Балканската и Първата световна война, ученият пречупва историческите факти през философска и културологична призма. Неговите проницателни народопсихологически анализи са пример за това как миналото може да обясни характера на съвременния българин.

В „Книга за българите“ тези идеи оживяват в първия за родната наука опит за осмисляне на националната ни орис. Текстът изследва четирите стълба, които според автора предопределят битието на нашия народ през Средновековието: всеобхватното влияние на Византия; географското ни положение със специфичната роля на Балкана; вечния сблъсък и застъпване между източния и западния културно-политически модел; расово-биологичните дадености, родени от съдбовното сливане на славяни и прабългари. Този класически труд остава незаменим компас за разбирането на българската душа и нейните исторически пътища.