Даниел Вълчев е познат в различни свои качества. Някои го помнят като министъра на образованието, възстановил матурите, други го познават като известен юрист и настоящ декан на ЮФ на СУ. За четящата публика обаче той е автор на един интригуващ сборник с разкази („Разкази”, Сиела, 2017 г.) и на романа „Неделният продавач на книги“ (Сиела, 2022 г.), останал седмици наред на първите места в класациите за най-продавани книги.

„Седем дни в Парория“ е вторият роман на Вълчев. Той се появява три години след първия и всеки, който го разлисти, веднага ще установи, че чакането си е заслужавало. Сюжетът е интригуващ, разказът е увлекателен и наситен, героите са запомнящи се, езикът е елегантен и богат. Всичко това едва ли би учудило някого, но то не е и най-важното. Най-важното е, че романът носи магията на качествената литература. Докато „Неделният продавач на книги“ (по думите на самия автор) е едно обяснение в любов към книгите, които са ни направили такива, каквито сме, то „Седем дни в Парория“ е обяснение в любов към историята и традицията, проектирано през романтичния поглед на човек, който се е посветил на киното.

Романът „Седем дни в Парория“ се чете на един дъх, едновременно вълнува и отключва важни теми за размисъл. И със сигурност оставя (да го кажем със заемка от Борис Христов) драскотина в паметта ни. А по някакъв странен начин и предизвиква желание да го препрочетеш веднага.