Сред безспорните достойнства на журналиста е умението му да изготвя кратки и добре обосновани психопортрети на държавници и политици, на висши военни и на случайно срещнати представители на местното християнско и мюсюлманско население.

Заслугите на някои от кореспондентите за популяризиране на българската кауза и на истината за Руско-турската война (Макгахан, Форбс, Утин, Немирович-Данченко, Грийн) са познати на българските читатели, но имената на други, дръзнали да извървят пътя от Дунав до Сан Стефано редом с воюващите армии са или позабравени, или са напълно неизвестни.

Към тази именно група е и кореспондентът на „Бостън джърнал” – американският писател и журналист Едуард Кинг (1848 – 1896). Той оставя своя разпознаваема следа в отразяването на войната не толкова с фронтовите си дописки, колкото с осмисления и аналитичен текст за преживяното на Балканите, включен в появилата се на американския книжен пазар през 1888 г. книга „Европа в буря и покой”.

В този труд авторът си поставя за цел да представи на читателя отвъд океана новите тенденции в развитието на Стария континент през цяло едно десетилетие, белязано от военни конфликти, национални революции и от засилване на социалните катаклизми в големите европейски държави. Къде е мястото на България и българите в тази панорамна картина на „стара” Европа? Едуард Кинг представя една добре премислена и „изчистена“ от емоции хронология на войната – от стъпването на българския бряг до подписването на Берлинския мирен договор.