"- Тук е кръстопът, приятелю. Идейки от север, трябва да минеш оттук, за да отидеш на изток и обратното. А от запад, пак трябва да минеш оттук, за да отидеш на изток и обратното. А на кръстопът мъчно се прави държава. Мислиш ли, че не знам колко трудно е това?
- Родопеа, ето защо смятам, че това, с което си се заела, е обречено на неуспех.
- Обаче, на кръстопът може да направиш хубава страноприемница.
- Пълна с продажни слуги, вмирисано ядене, вкиснато вино и неумити девойки за през нощта, които ще те оберат, щом заспиш - засмя се той.
- Не-е-е. Друга страноприемница. С гостоприемни домакини, хубави гозби, дъхаво вино и ненагледни хубавици да ти радват окото.
- Не вярвам, че са способни на такова нещо.
- Но те това и правят. Цялата им земя е един огромен хан, в който всички се веселят. Това, което искам да постигна е, да не може всеки да влиза и излиза, когато си пожелае, при това без да плаща, а на всичко отгоре и да отнася по-ценните и красиви предмети."