Днешните български земи са богати на различни археологически паметници, някои от които по своето съдържание и специфика дават възможност за проучване на някои страни от езика на древните българи. През последните 60-65 години навсякъде в страната се провеждат интензивни археологически разкопки и проучвания, в резултат на което понякога се откриват находки с нанесени върху тях знаци и надписи, чието разчитане представлява трудност за нашите учени лингвисти.

В литературата са известни над 200 епиграфски паметници, отнасящи се към древните българи и техния език, които все още не са разшифровани и търпеливо чакат своя читател.

Преобладаващото днес мнение е, че нашите предци са нямали азбучна система преди създаването и въвеждането на славянската писменост през 855 г. Има и 200-годишен спор дали това не е 8 години по-късно. Повечето от изследователите смятат, че техните надписи са съставени от рунически знаци, на старотюркско (орхоно-енисейско) руническо писмо. На тази основа българският учен М. Москов разчита две седембуквени древнобългарски думи. Някои автори се произнасят и за посоката на писане - от дясно на ляво или от горе на долу. Има и автори, допускащи хипотетично някаква междинна, последваща, пригодена от гръцки писменост.

В последно време авторите П. Добрев и Ж. Войников доста категорично говорят за древнобългарски буквени знаци и писменост.