Предговор

Драги читателю,

За делото на Константин Философ и Методий имаме запазени до днес множество легенди и много рядко сведения от личности общували с тях. В някои от легендите имаме смес от сведения за различни исторически личности и събития, което води някой историци до съмнения, дали просветителите на българите въобще са съществували. В тази малка брошура ви представяме писмото на Анастаий Библиотекар до епископа на италианския град Велитери (Велетри), който се е заел с написването на Житието на Св. Климент Римски и търси сведения за тази цел. Писмото е писано около 870-875 г. от Анастасий, папски библиотекар, човек, който лично е общувал с братята, поради което неговите сведения са от важно значение за делото на братята. Писмото е преведено на руски от професор Сорокин с обширни коментари в

С. Б. Сорочан, Византийский Херсон в письме Анастасия Библиотекаря, „Хазарский альманах“, том 11. Харьков 2012-2013 .

Сорокан изучава историята на Кримския полуостров, и разглежда писмото от тази гледна точка. За нас, българите, това писмо ни дава сведения за дейността на Константин Философ и за изключителното впечатление, което е направило неговото дело в Рим и то от първа ръка, от негови съвременници и очевидци.

Анастасий ни е оставил забележителния си труд:

Църковната история, или Хронография в три части, на Анастасий Библиотекаря, от ръкописния кодекс на Ватиканската библиотека: съпоставена с много древния ломбардски ръкопис от библиотеката в Казино, от който произхожда римският екземпляр. Анастасий (Библиотекарят), Чарлз Анибал Фарбот

от който забележителния български историк Ганчо Ценов черпи през 1910 г. ценни сведения за заемането на двата Епира, Дарданиа, Дакия, Тесалия и други провинции в Илирия от българите в IV век и за взаимоотношенията на българската национална църква с Рим и Константинопол .

Надявам се, драги читателю, тази брошура да стане ценно допълнение към твоята историческа библиотека.
Д-р Николай Иванов Колев
Херцогенаурах
1.4.2026

ПП. В романизирана форма пренасянето на мощите на св. Климент от Константин Философ е описано в

„Учителите на българите, исторически роман с приложение: сведения на старите автори за Константин и Методий, 2019, Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-18-6, 27.09.2019, София, 232 стр.“

Предговор на Сорочан

Писмото на Анастасий Библиотекар до епископ Гаудерих е запазено в списък на латински ръкописи от XIV век от испанския манастир Алкобаза. То е написано между 870 и 875 г. в отговор на многократните, настоятелни молби на епископа на италианския град Велитери (Велетри), зает с написването на Житието на Св. Климент Римски, да изпрати материали за обстоятелствата около намирането на мощите на Св. Климент в Херсон. Основата за писмото е кратката, съкратена версия на малък отчет-разказ („brevis historica“, „storiola“, „historica narratione“) на самия Константин Философ, пряко свързан с паметните събития по пренасянето на мощите на Климент Римски на 30-31 януари 861 г. в Херсон, Крим, някакъв sermo declamatorius (може би Похвално слово в чест на Климент или Слово за пренасянето на мощите на Климент) и сведения, събрани от Анастасий по време на престоя му в Константинопол през есента - зимата на 869 - 870 г., в частност подробности, чути от него от митрополит Митрофан Смирненски, който, изпратен в изгнание през 858-859 г. от патриарх Фотий (858-867), през няколко години е живял в югозападната част на Таврика близо до Херсон заедно с други изгнаници, сред които вероятно е бил и прочутият автор на песнопения Йосиф Химнограф, съставител на богослужебния канон на Св. Климент Римски и на службата на Св. епископи Херсонски [Ягич, 1893, с. 1 - 4; Петров, 1893, с. 183 - 193; Франко, 1904 а, с. 210 – 211; Могаричев, 2012, с. 49-50] . Преводът на писмото е направен от петербургския академик Игнатий Викентиевич Ягич [Ягич, 1893, с. 8 - 12]. Сравнявайки този, който досега остава единственият, най-пълен превод с оригиналния латински текст и превода на Иван Яковлевич Франко, сметнахме за полезно за изследователите да го издадем отново с някои уточнения и коментари, които позволяват да се внесат редица пояснения в историята на Византийския Херсон и населяващите го в околността „херсаковци“ , известни от кримските епиграфски паметници и агиография от хазарската епоха [Соломоник, 1986, с.214-215, рис. 6-8; Виноградов, 2011, с. 217-25З, NQ5, рис. 4; Гръцки предания 2005, c39471. Освен това този уникален текст представлява голяма ценност като източник за агиологията на Климент Римски и неговия култ, които също се нуждаят от по-нататъшно задълбочено и внимателно проучване.

С. Б. Сорочан